1. Ахимса – Ненасилие

Ахимса се превежда като ненасилие. Тук се включва не само забраната за убиване и разрушаване, но и каквото и да е насилие към другите живи същества и към себе си.. Да се откажеш от консумирането на месо в името на това да не се убива друго живо същество, да не разрушаваш природата, вещите и творенията на другите са ахимса. Ако живеем в насилие към себе си, то неминуемо вътрешния дисбаланс ще се отразява като насили към вънщния свят.

В сутра 2.35 Патанджали казва "Когато ненасилието е здравo установено, враждебността изчезва в присъствието на йоги"

2. Сатя – Истинност

Сатя означи истинност или автентичност, и е една от най-висшите добродетели в йога. Без истина връзката ни с цялото е невъзможна. Да си искрен в мислите си, думите си и делата си  води до стабилност и хармония. Лъжата и и неискренността предизвикват дисбаланс и ограничават развитието ни. Бъди себе си, искрено изживявай собственната си уникална същност, обедини енергийните потоци в себе си в посока на творчество и любов.

В сутра сутра 2.36 Патанджали казва "Когато истината е здраво установена, йоги постига резултата от действието без да действа"

3. Астея – Не-крадене. 

Астея в по-фина форма значи да не взимаме от някой друг време, внимание, енергия, идеи. Когато някой е отделил от времето си, енергията си и вниманието си, е редно да му отвърнем с подобно отношение . Същото важи и за нас самите Нека си зададем въпроса: Аз ограбвам ли и ощетявам ли себе сипо някакъв начин?

В сутра 2.37 Патанджали казва: „Когато въздържанието от кражба е твърдо установена, цялото богтаство идва при йоги”.

4. Брахмачария – Умереност

Брахмачария буквално се превежда като „божествено действие" Често се тълкува като сексуално въздържание. Но всъщност предствлява цялостното отношение на умереност във всички области на живота ни. Умереното и разумно консумиране и задоволявана на сетивата води на простотра в живота ни, чистота и вътрешна стабилност. Според йога по=малко е по - добре, Вътрешната еволшюция няма как да се случи, ако фокусът ние насочен към постоянното презадоволяване включително и на ума, чз непрестанното ми стимулиране с електронни образи и информация,

В сутра 2.38 Патанджали казва Когато брахмачария е здраво установена се печели енергия и сила

5. Апариграха – Без притежания

Апариграха означава да не трупаш или събираш неща, от които нямаш нужда. Свободният човек може да живее щастливо и със и без вещи. Не е зависим от тях. Всички материални притежания като дом, мебели, дрехи,  са нужни за нормалното ни съществуване. Апариграха не отрича необходимото ни, а по-скоро отхвърля идеята за излишеството и привързването към вещи, в основата на което се крие алчността. Умът е този, който иска да трупа вещи, защото не се чувства сигурен.

И  2.39 от сутрите на Патанджали е "Когато бъде установено непритежанието се достига разбиране за целта на раждането"

1. Шауча – Чистота

Шауча се отнася до чистотата на всички нива – физическо, емоционално и ментално. чисто тяло, чисти пространстава, чиста храна, чистите мисли и чистота от негативни емоции са шауча. Като се грижим за външната и вътрешната си чистота ние поддържаме вътрещното си равновесие и на физическо и на ментално ниво, което е нужната основа за практикуване на йога.

И сутрите касаещи шауча от биллията на йога са :

2.40  "Чрез шауча идва непривързването към собственото тяло и нежеланието за егоистични контакти с други тела."

Умът се насочва към божественото и не се фиксира в телесното

2.41 "С пречистването идва и яснотата на ума, веселостта, еднонасочеността, контрола над сетивата и готовността за осъществяване на Аза."

2. Сантоша – Удовлетвореност

Сантоша значи удовлетворение от съществуването и приемането на живота такъв, какъвто е. Сантоша е радост и благодарност към съществуването. Дори когато ни е трудно, има за какво да сме благодарни. И ако насочим вниманието си към хубавите неща в живота си и благодарима за тях, по-леко ще минем през тежките периоди, Нека бъдем благодарни и за трудностите, зашото и те носят своите даровем въпреким че не винаги го осъзнаваме. Сантоша е благодарността към всичко, което идва и си отива от нас, защото така израстваме и учим своите уроци.

И Патанджали сутрата  2.42 е  "Върховното щастие идва от доволството"

3. Тапас – съзнателни усилия за себе развитие, дисципина

Тапас буквално се превежда като „аскетизъм”, но и като “самодисциплина”, “усилие”, или “вътрешен огън” и се отнася до нашето непоклатимо желание да достигнем определена цел. Това възпитава характера ни и ни носи повече воля, постоянство, смелост и мъдрост, които можем да прилагаме във всеки един аспект от живота ни. Да горим за практиката, да се посветим на йога, да имаме постоянство в това, да сме търпеливи и уверени в себе си е тапас.

В сутра 2.43 Патанджали казва "Разрушаването на замърсяванията чрез тапас води до сила на тялото и сетивата"

4. Свадхая – Обучение на самия себе си

Свадхая се отнася до изучаването на самия себе си и до разбирането за същността на душата, която носим вътре в нас. Това може да се случи чрез изучаването на древните текстове, посочващи тайните на съществуването, които, веднъж разбрани, биха могли да бъдат приложени в ежедневния живот. Друг начин за себеопознаването е да наблюдаваме собственото ни съществуване, поведение и реакции към всичко, което ни заобикаля, задавайки си въпроса „Кой съм аз?”

Сутра 2.44 на Патанджали е "Чрез учение (свадхая), което води до познание за Аза идва съюзът с почитана форма на божественото (Ища дева)"

5. Ишвара Пранидхана – Осъзнаване на висшата реалност

Ишвара пранидхана е отдаване на резултатите от всички наши действия на Бог. Това означава да се откажем от егоцентричните си идеи за собственото ни развитие и да предадем живота си в ръцете на нещо, което е по-висше от нас. Наричано Бог, вездесъща сила, неназовимо, всеприсъстващо и всепроникващо, то е едно и също нещо. Без него нищо не е мислимо. Единственото смислено нещо, което можем да направим ние, човеците, е да му се поклоним и признаем неговото съществуване и така да получим шанса да станем едно с него.

Друг аспект на ишвара пранидхана е отдаването на нашите безкористни действия към другите, без да очакваме нищо в замяна. Да сме способни да се разграничим от плодовете на нашите действия е един прекрасен начин да се разделим с егото си.

Сутра 2.45 на Патанджали е "С отдаването на божествен ото (Ишвара) идва достигането на самадхи."

А самадхи и реализацията на йоги

Ямите и нияма са многомерни и многопластови кодове, чието разбиране и прилагане зависи от нивото ни на осъзнатост. Тяхното дълбоко приемане може да дойде чрез постоянна практика. Нека те бъдат пътеводна светлина за всички човешки същества, тръгнали по пътя на просветлението. Хари Ом!!