Дарове от мистиците

Не ходи в цветната градина!

О приятелю, не отивай там!

В твоето тяло е цветната градина.

Заеми мястото си върху хилядолистния лотос

и от там съзерцавай безкрайната красота.

                                                               Кабир

Нека светлината на твоето сърце

те води към моята къща.

Нека светлината на твоето сърце

ти показва, че ние сме едно.

                                            Руми

Любовта е светлината на душата,

вкусът на утрото,

без аз, без ние,

без претенция за отделеност.

                                            Руми 

Сложи мислите си да спят,

Не им позволявай да хвърлят сянка

Върху луната на твоето сърце.

Откажи се от мисленето.

Руми

В мен се побират двата свята,

  но в този свят не се побирам:

  Аз същността съм, лишен от място –

  в битието не се побирам.

  Всичко, което беше, е и ще бъде –

  всичко се проявява в мен;

  Не питай! Следвай ме,

  аз в обяснения не се побирам.

  Вселената – моят предвестник,

  моето начало – животът ти;

  Познай ме по тези знаци,

  но дори в знаците не се побирам.

  Никой не достигна истината

  с предположения и съмнения;

  Който истината познае, знае –

  аз не се побирам в догадки.

  Загледай се по-дълбоко в моя образ,

  опитай се да усетиш смисъла,

  защото, будейки се и като тяло, и като душа,

  в нито едното от тях не се побирам.

  Аз съм перла, скрита в раковина,

  аз съм мост, водещ към ада и рая;

  Знайте, с такова богатство

  не се побирам в светските лавки.

  Аз съм най-съкровеното от всички съкровища,

  очевидността на вселените,

  аз съм извор на скъпоценности –

  в морета и недра не се побирам.

  Въпреки че съм велик и безграничен,

  аз съм Адам, аз съм човек;

  Аз съм творение на вселената –

  но в творението не се побирам.

  Всички времена и всички векове – аз,

  душата и светът – всичко това съм аз!

  Но не е ли странно, че дори в тях

  аз не се побирам?

  Аз съм небосклонът, аз съм всички планети,

  аз съм Ангелът на Откровението;

  Дръж езика си затворен,

  защото в него аз не се побирам.

  Аз съм атомът на всички неща,

  аз съм слънцето, аз съм шестте посоки на твоята земя;

  Погледни веднага в ясния ми лик –

  аз не се побирам в тази яснота.

  Аз съм едновременно същност и характер,

  аз съм захар, смесена с роза;

  Аз съм решение с оправдание –

  в мълчаливите уста не се побирам.

  Аз съм дърво в огън, аз съм пламък,

  който се възнесе до небесата;

  Възхищавай се на пламъка ми –

  аз не се побирам в този огън.

  Аз съм сладък сън, луна и слънце;

  давам дъх и душа,

  но дори в дъха и душата

  цялостта ми не се побира.

  Старец съм – а също така млад,

  аз съм лък с опъната тетива;

  Аз съм власт, аз съм вечното богатство –

  но сам не се побирам в вековете.

  Макар днес да съм Насими,

  хашимит и курейшит,

  аз съм по-малък от моята слава –

  и дори в славата не се побирам. 

Насими

Между стълбовете на Съзнание и Несъзнание,

Умът си е завързал люлка.

Върху нея се люлеят всички създания и светове

И тази люлка никога не спира своя полет.

Милиони същества са там,

слънцето, луната и техните орбити са там.

Милиони векове минават и люлката не спира да се люшка.

Всичко се люлее! Небето и земята,  въздухът,  водата;

И дори Самият Бог, когато форма  той приема:

И виждането на това животът на Кабир в служене превърна.

Кабир